Самуилова крепост

от РодноУики

До село Струмешница се намира хълмът, който се нарича „Самуилова крепост”. На него през 1014 г. става драматичната битка между българските войски, начело с цар Самуил и войските на византийският император Василий II.

В 1014 г. Василий II тръгва срещу България. Българските войски посрещат византийците в долината между Беласица и Огражден планина, където по нареждане на цар Самуил е изградено временно военно укрепление.

При укреплението се водела битка. Императорът бил готов да се откаже, но Никифор Ксифия го убеждава да остане там и да продължи пристъпите срещу преградата. Той от своя страна взима своите войници и заобикаля Беласица. На 29 юли се показва зад тила на българите. Смутени от внезапното му появяване, българите били разбити. Императорът разрушил стената и започнал да ги преследва. Четиринадесет хиляди войници били пленени.

След разбиването на Самуиловата войска при Ключ, Василий II поема към Струмица, средновековна българска крепост, с цел да я превземе, но това не му се отдава.Той решава да се оттегли към Солун, като изпраща пълководеца си Теофилактий Вотаниат да прочисти пътя. В прохода между Беласица и Благуш планина, византийците претърпяват поражение,а самият Теофилактий е убит от Гаврил Радомир, син на Самуил.

Вбесен от твърдостта на българите, Василий II нарежда да бъдат ослепени пленените 14 000 български войници, за да бъде нанесен морален удар на вече възрастният цар Самуил. На всеки сто души е оставен един с едно око. С тази нечувана жестокост Василий II влиза в историята историята с кървавата титла "Булгароктонос" ( българоубиец ).

След като ги вижда царят получава сърдечен удар и след два дни, на 6 окромври 1014 г умира.

На хълма на мястото на историческите останки днес се издига паметник на цар Самуил. В най високата част на укреплението се извисяват 4 пилона, които символизират непобедимостта, непреклонността и вярата на българския народ в бъдещето.

Използвана е книгата "Петрич през вековете" на Димитрина Бъчварова